За професията разказва Даниела Пеева, директор за връзки с инвеститорите в "Монбат", основател и председател на Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите
Директорът за връзки с инвеститорите в публична компания (такава, чиито акции се търгуват на Българската фондова борса) е най-пряката връзка между мениджмънта на едно дружество и тези, които са вложили пари в акциите или облигациите му на борсата. Той е специалистът, който отговаря за това важната корпоративна информация да се съобщава своевременно и да достига едновременно до всички, които се интересуват от покупка или продажба на акции. Той е и лицето, което изгражда и поддържа доверието в компанията. Професията е относително нова за България и потенциалът й е пряко свързан с развитието на капиталовия пазар. В момента законът задължава всяко дружество, чиито акции се търгуват на борсата, да има директор за връзки с инвеститорите, но често се случва, особено в по-малките компании, длъжността да се изпълнява по съвместителство. Най-подходящата подготовка за такива специалисти дават икономическите и юридическите факултети, но маркетинговите експерти и завършилите връзки с обществеността също биха могли да се развият като корпоративни говорители. Специфичното е, че директорът за връзки с инвеститорите трябва да познава детайлно дейността на дружеството, но по-трудното е, че е необходимо непрекъснато да инвестира в опресняване на знанията си за административните и законодателните промени. |
Визитка Даниела Пеева е основател и председател на Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите, както и директор за връзки с инвеститорите на компанията производител на автомобилни акумулатори, "Монбат". Магистър е по "Право" от Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", който е завършила през 1998 г. Веднага след това постъпва в корпоративния сектор като експерт по връзки с инвеститорите на "Монбат". |
За професията
Професията на директора за връзка с инвеститорите е една от сравнително младите професии не само в България, но и в световен мащаб. Съществува от 80-те години и е възникнала от нуждата на инвеститорите да имат конкретно лице като медиатор, с което да осъществяват комуникацията си с мениджмънта с компаниите, в които са инвестирали. В България професията се въведе през 2003 г. с изменението на Закона за публично предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), който задължи всяка публична компания да има директор за връзки с инвеститорите. Тогава бяха регламентирани много базови изисквания като воденето на протоколи или осъществяването на връзката между корпоративното ръководство и акционерите.
През последните години, най-вече след кризата от 2008 г., професията се разви изключително много. Днес тя обхваща различни дейности от областта на маркетинга, PR, комуникации, финанси, изисква в голяма степен познаване на нормативната уредба. Може би 40% от дейността ни в България е свързана с привеждане на дейността на компаниите към изискванията на променящата се нормативна уредба. Колегите също са ангажирани в организиране на важните корпоративни събития, включително и общите събрания на акционерите, които в световен мащаб често се аутсорсват на външни консултанти.
В 98% от компаниите работят с по един човек и мисля, че не е достатъчно. Разбира се, има големи компании, които поддържат цели отдели за връзки с инвеститорите, и това определено се оценява от пазарните участници.
Един добър директор не само прави добрия имидж на компанията, но и изгражда доверието между инвеститорите и ръководството на компаниите, което е ключово за способността й да набира финансиране от капиталовия пазар.
Аз имам привилегията да работя за компания, която се радва в най-голямата степен на доверието на инвеститорите на българския капиталов пазар, като някакви драматични сътресения не сме преживявали през годините. Но пък съм видяла как тази професия израсна и е вълнуващо да участваш в изграждането на комуникационните стратегии на компаниите.
Нужното образование
Може да бъде в областта на PR и комуникации, може да е с насоченост във финансите и правото. Но каквото и образование да има един мениджър по връзки с инвеститорите, след това трябва да инвестира в квалификационни курсове, обучения, които да надградят базисните му знания. Тук е ролята на професионалната организация, която помага на професията да се развие. Още през 2003 г. основахме клуб на директорите за връзки с инвеститорите, а през 2005 г. той прерасна в асоциация. Ежегодно правим 6 или 7 обучения, които помагат на колегите да навлязат в работата, разглеждаме промени в нормативната уредба, а понякога и по-конкретни въпроси, като например съдържание на годишните отчети и годишните общи събрания. Отчитаме пропуските през предходния сезон и чертаем мерки как да не бъдат допускани при следващото отчитане или общо събрание, за да може да подаваме качествена информация към инвеститорите.
Тази година помислихме и за сертификационна програма и направихме първия в България IR Master Class, като подбрахме 25-те най-активни директори за връзки с инвеститорите. Те се обучаваха от водещи лектори в областта на връзки с инвеститорите от Германия, Турция, Русия, Великобритания. Надяваме се това да се превърне в традиция.
Дали един ДВИ е добър се вижда по доверието на инвеститорите и оценката, която дава пазарът. Отделно от това ние като асоциация всяка година провеждаме конкурса "Годишни IR награди", като правим допитване до финансови анализатори, инвестиционни посредници, финансови журналисти, институционални и индивидуални инвеститори, които класират най-добрите в 5 отделни категории и оценяват как директорът осъществява комуникацията, доколко тя е прозрачна, как е представена компанията, включително като визия посредством електронната ѝ страница.
Моите отговорности
Инвеститори търсят комуникация най-често след отчети, да им разясним някои от цифрите, ако има лоши резултати, да обясним на какво се дължат те. Преди общи събрания се обаждат, за да можем да съдействаме за упражняването на правата на глас. Регулярно се чуваме с инвестиционните посредници, на които даваме информация да изготвят своите анализи. Има и един период от юли до септември, когато акционерите ни търсят, за да се информират относно дивидентите.
Моите предизвикателства
За мен работата е много натоварваща, защото съм свръхотговорен човек и смятам, че във всяко нещо, което правя, независимо дали е нещо малко, или е голям проект, трябва да вложа енергия и ентусиазъм и да дам всичко от себе си.
Моето удовлетворение
Най-важното, което ми дава професията, е контактът с хората, срещите. Дава ми възможност да опозная инвеститорските очаквания и нагласи. Ако успееш да вникнеш в психологията на различните групи инвеститори, ти можеш да си изключително полезен на мениджмънта на компанията именно когато той разчита на финансиране от капиталовия пазар. Разбира се, медиаторската позиция, в която се намираме, понякога изморява, защото, от една страна, трябва да бъде спечелено доверието на мениджмънта, за да може той да говори чрез теб на инвеститорите, а от друга страна, трябва да бъде спечелено доверието на инвеститора, за да вложи той парите си в тази компания. Изграждането на доверие е най-важната задача в работата на мениджъра по връзки с инвеститорите. Освен това един ДВИ трябва да бъде изключително енергичен в дейността си. Ако си пасивен и изглеждаш леко отегчен от това, което вършиш, никой няма да вложи пари в тази компания.
Заплатата
Последното проучване, което правихме преди няколко години, показа, че средната заплата в сектора варира между 1800 и 2500 лв. Разбира се, има колеги, които получават много по-високо възнаграждение, вероятно има и такива, които получават много по-ниско, като това зависи доколко голяма е една компания и дали в нея не се съвместяват длъжности.
Търсени умения
- маркетингови умения;- комуникативност; - поддържане на добра репутация; - организираност; - способност за индивидуална работа; - непрекъснато актуализиране на информацията и способностите. |