ВЪВЕДЕНИЕ

Според определението, дадено в Investopedia „активист акционер“ е лице, което се опитва да използва правата си в листвана компания, за да постигне промяна в нея.
Често активистите целят промяна на мениджмънта на публичната компания, претендирайки лошо качество на управлението и липса на прозрачност. Друга група активисти акцентират върху промяна в екологичната или социална политика на компанията.
Напоследък обаче в световен мащаб се наблюдават доста добре подготвени активистки кампании и сценарии за придобиване на контрол върху публичната компания и за установяване на осезаема корпоративна промяна.
Понякога действията на активиста са изключително здравословни за компанията в контекста на повишаване на прозрачността и стандартите за разкриване на информация. Те водят до облагодетелстване на всички акционери и заинтересовани лица.
Често обаче дейността на активиста е свързана с дълбока деструкция на управлението, което парализира изпълнението на бизнес стратегии и планове, отклоняване на вниманието на мениджмънта от действително важните въпроси, свързани с управлението и насочване на цялото внимание в посока „противодействие срещу активиста“.
Предвид противоречивите резултати от различните активистки кампании не може еднозначно да се отсъди дали активистите са добро или лошо явление на капиталовите пазари.
Не това обаче е целта на настоящия материал. Въпросът, който се разглежда е активистът – акционер трябва ли да бъде класифициран като инсайдер с инцидентен достъп до вътрешна информация или не. Респективно възниква и следващият въпрос - как следва да подходи мениджмънта и директорът за връзки с инвеститорите по отношение на предоставянето на вътрешна информация в хода на активистката кампания.
Преди да се отговори на тези въпроси е необходимо да бъдат направени няколко допълнителни уточнения относно приложимата правна уредба, същността на вътрешната информация и съответно задължението на емитентите да водят списъци на лицата с достъп до вътрешна информация.